Още рефлексии за „Влюбеният Шекспир”
- Details
- Category: Актуални новини
След гастрола на Варненския драматичен театър с „Влюбеният Шекспир” на 6 юни 2017 г. в Народния театър
Академик Людмил Стайков
Аз съм силно впечатлен от този изумителен спектакъл, едно историческо събитие за българския театър. Струва ми се, че и най-взискателният зрител не може да остане равнодушен към „Влюбеният Шекспир”.
Това е истинско тържество на професионализма, отличаващо се с култура и стил, с пластично и композиционно единство, с високи режисьорски и актьорски постижения.
Повече от три часа спектакълът се играе като на един дъх. „Влюбеният Шекспир”, създаден с мъдрост, вдъхновение, всеотдайност и рядко срещана творческа откровеност, е истински триумф за режисьора Пламен Марков.
Той е сътворил един сложен и полифоничен спектакъл с изваяни актьорски изпълнения, които те заразяват с неповторимата си импровизационна стихия и невероятно богатия пластичен рисунък. Имаш чувството, че спектакълът търкулва от далечната Елизабетинска епоха до наши дни едно странно кълбо, изплетено от митове, тайни, догадки и паралели. И ти трябва да разплетеш това кълбо с индивидуалните си познания и душевни възможности.
Всички създатели на спектакъла трябва да се гордеят с това, което са постигнали. Благодаря за вълнението, което изпитах при срещата с „Влюбеният Шекспир”.
Маргарита Петкова - поетеса
Всичко, което прави проф. Пламен Марков, е не само на национално, но и на световно ниво и ние трябва да се радваме, че го имаме точно в българския театър. Смятам, че спектакълът „Влюбеният Шекспир” е по-хубав от едоименния филм. Нямам съмнение, че всички зрители го харесват.
Стефания Колева - актриса
Много ми хареса „Влюбеният Шекспир”. Класическо представление в истинския му вид, като постанока, сценография, костюми – нещо, което на българска сцена отдавна не е имало. Чудесен актьорски състав. „Влюбеният Шекспир” ми достави истинско удоволствие.
Проф. Светослав Кокалов
Предизвикателството на „Влюбеният Шекспир” е голямо. То се състои в сериозната амбиция да покрие широко ветрило от интереси, като покаже на публиката театърът отвътре. Сюжетът е познат от филма, един образец, с който сравнението е неизбежно. Пламен Марков и Мира Каланова обаче са избегнали всички опасности и са постигнали висок художествен резултат.
Постановката изобилства с талантливи идеи, които са успешно реализирани не само от постановъчния екип, но и от актьорския състав.
Актьорският асамбъл демонстрира високо ниво, при това на сцената излизат толкова много актьори. Много хубави пространствени решения, в които сцените бързо преливат една в друга и първоначалният скептицизъм, който публиката обикновено проявява в подобни случаи, бързо прераства в одобрение. Поздравления за целия екип.
Николай Поляков - режисьор
Ние, режисьорите, рядко се харесваме помежду си, защото имаме различни гледни точки, но с „Влюбеният Шекспир” е съвсем различно. Излязох си с много добро чувство от представлението, един прекрасно проведен разказ от добре подредени, интересни и забавни събития.
Това е така, не само заради добрата драматургия, и защото режисьорът е превел този разказ на много интересен театрален език. Представлението е силно във всяко едно отношение. Включително заради по-малките роли като тези на Полина Недкова и Константин Соколов, които съумяват с кратки епизоди да поддържат неотслабващия интерес на публиката.
Главните роли също впечатляват с добри актьорски изпълнения. Искам непременно да изтъкна и силната работа на Мира Каланова, която с много вкус организира спектакъла и ни вкарва по любопитен начин в тайните на театъра. Поздравления за всички участници във „Влюбеният Шекспир”.
Анкета на Виолета Тончева
Прочетете още: ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР
Вижте снимки и видео: 
„СЪН” – ФЕНТЪЗИ ПОСТАНОВКА НА ВАРНЕНСКИЯ ТЕАТЪР ЗА МЛАДАТА ПУБЛИКА
- Details
- Category: Актуални новини
30, 31 май 2017, 19.00, Сцена Филиал - ПРЕДПРЕМИЕРА
В края намесеца, в който отбелязваме празника на буквите и просветата, Варненският драматичен театър ще поднесе на младата публика премиерната си постановка „Сън”.
Талантливата авторка Магда Борисова, позната ни от Детската Коледа, спечели с тази творба провелия се преди няколко години конкурс за детска пиеса на Варненския театър. И ето че през 2017-а дойде ред „Сън” да излезе на сцената. Очакваме предпремиерата на 30 и 31 май.
В „Сън” Магда Борисова засяга важни житейски теми на достъпен за младата аудитория език. Както подсказва заглавието, в тази пиеса-феерия, смесица от фентъзи и символизъм, адресирана сякаш само към децата,
действието се развива в страната на сънищата. Всеки сън е една произволна субективност, чрез която човек прекрачва границите на реалността. Героите осъзнават, че се намират в сън и искат да прехвърлят мост между съня и реалността.
Тони бърза да се срещне с Големия Вълшебник, защото той може да сбъдва хубавите сънища.
А момчето таи няколко прости желания - майка му да се радва на сладък живот - тя все се оплаква че животът й горчи, да имат достатъчно пари и да задържат кучето Ралф.
По пътя си Тони среща феи и митични същества, успява да се пребори с кошмарите и страховете си, помага на изпаднали в беда.
А в края на едно такова пътуване човек научава много за себе си и спътниците си. Когато пристига в двореца на сънищата, Тони се изправя пред трудно решение. Той трябва да избере само едно от трите си желания – или сладкия щастлив живот, или кучето или парите.
На снимките - скици за костюмите в "Сън" на Даниела Николчова
Постановка и музикална среда Стоян Радев Ге. К., сценография и костюми Даниела Николчова. Действащи лица и изпълнители:Тони - Георги Няголов/Недялко Стефанов; Сладкаря - Валери Вълчев; Банкерката – Цветина Петрова; Кучето Ралф – Николай Кенаров; Феята на зъбчето – Биляна Стоева; Феята на блестящите идеи – Теодора Михайлова; Феята на сдобряването – Даниела Викторова; Феята на радостните игри – Веселина Михалкова; Д-р Сън – Николай Божков; Библио – Гергана Арнаудова; Текаря – Милена Кънева; Големият вълшебник – Константин Соколов; Майката – Юлияна Чернева.
ДВЕ НАГРАДИ ВАРНА 2017 ЗА ТМПЦ ВАРНА
- Details
- Category: Актуални новини
Връчването на награда ВАРНА 2017 се превърна в едно от най-емоционалните събития в навечерието на 24 май – Празника на славянската писменост и българската култура. На тържествената церемония днес в зала Пленарна с най-голямото отличие на нашия град бяха удостоени и творци на Театрално-музикален продуцентски център Варна.
В категория „Опера“ признание получи постановъчният екип, симфоничният оркестър, солистите, хора и балетната трупа на Държавна опера Варна, реализирали световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ по едноименния роман на Александър Дюма. Наградата бе връчена от кмета на Община Варна Иван Портних на диригент-постановчика на мюзикъла Страцимир Павлов.
В категория „Театър” младата актриса Гергана Арнаудова взе награда ВАРНА за блестящото изпълнение на ролята на Мадам Злата в „Криворазбраната цивилизация“, както и за участието си в редица други постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.
Международен театрален фестивал „Варненско лято“ 2017
- Details
- Category: Актуални новини
За 25-та година Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна е домакин на най-мащабното театрално събитие в страната – Международния театрален фестивал „Варненско лято“.
Той ще се проведе между 1 – 11 юни и артистичната му програма обхваща 41 заглавия с най-доброто от българския театър и световни имена от международната сцена, улични събития, концерти и срещи.
Вижте цялата му програма на www.viafest.org/varna. Билети - на касата на Драматичен театър – Варна Фестивалът се организира с подкрепата на Министерството на културата и Община Варна.
„Бяла приказка” на ТФ „Феникс” с първа награда от МТФ „Бургаски изгреви” 2017
- Details
- Category: Актуални новини
Варненската театрална формация "Феникс", която включва и млади хора с двигателни проблеми, ръководена от известния актьор Свилен Стоянов, завоюва поредното си признание. На 25 април 2017 г. младите театрали представиха на Международния театрален фестивал за любители "Бургаски изгреви" своята "Бяла приказка" от Валери Петров с режисьор Свилен Стоянов.
Постановката бе отличена с първа награда за най-добър спектакъл, а актьорите Пламена Янкова, Татяна Янева, Ивелина Димитрова, Иван Иванов и Антон Илиев получиха индивидуални награди за актьорско майсторство.
Отлична комплексна оценка 2016 за ТМПЦ Варна
- Details
- Category: Актуални новини
Министерството на културата публикува комплексните годишни оценки за 2016 година, отнасящи се до художествените и финансови резултати на държавните културни институти в България.
Отлична комплексна оценка за своите постижения през 2016 година получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, обединяващ Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров”.
В същата категория „центрове”, с отлична комплексна оценка са и Софийска опера и балет и Държавна опера Русе.
В категория „куклен театър” отлична комплексна оценка заслужи и Държавен куклен театър – Варна.
В категория "театър" отлични комплексни оценки получават НТ "Иван Вазов" и СТ "Алеко Константинов"
Мира Каланова с номинация АСКЕЕР 2017 за костюмите на "Влюбеният Шекспир"
- Details
- Category: Актуални новини
Вижте още: http://lovetheater.bg/nominatsii-askeer-2017-12237/
“Влюбеният Шекспир” е селектиран за основната програма на МТФ „Варненско лято” 2017
- Details
- Category: Актуални новини
Кандидатстудентска кампания на НАТФИЗ във Варна
- Details
- Category: Актуални новини
Започва „Учи в България, завладей света!“, II национално издание 2017, НАТФИЗ – превантивна кампания срещу интелектуалната емиграция на младите българи!
Водена от убеждението, че състоянието на образованието и културата днес, е индикация за състоянието на икономиката и бизнеса утре, НАТФИЗ потърси общественото съучастие на проблема с интелектуалната миграция, още през 2016 г. с пилотното издание на кампанията „Учи в България, завладей света!“. Студентите и преподавателите на Академията посетиха 12 градове на страната, за да защитят авторитета на българското висше образование. Гражданският интерес и подкрепа, станаха основание за развитието на кампанията.
На 24 и 25 април Варна може да подкрепи „Учи в България, завладей света!“
На 24 април от 19.00 ч. в ТМПЦ „Стоян Бъчваров“ – Сцена Филиал, младите жители на града, ще имат възможност да оценят резултатите от четиригодишното образование в НАТФИЗ, като видят два от дипломните спектакли на абсолвентите „Актьорство за драматичен театър“ на проф. Пламен Марков – „ТРИ“ и „ТЕ – JAM SESSION“, при това с ЕДИН БИЛЕТ!
На 25 април от 09.00 ч. при „Вход свободен!“ ще се проведе консултативна среща с водещи преподаватели на Академията, които лично ще запознаят гостите със специалностите, условията на европейска мобилност, подготовката и реда за кандидатстване през учебната 2017/2018 година. Предвидени са прожекции на студентско кино. Участниците в срещата ще получат безплатни кандидатстудентски материали, Кандидатстудентски справочници и ваучери за 10% отстъпка при посещаването на кандидатстудентските групови консултации в София (през юни и август).
II-то национално издание „Учи в България, завладей света!“ НАТФИЗ реализира в Кюстендил (28, 29, 30, 31 март), Варна (24 и 25 април), Силистра (25 и 26 април), Велико Търново (26 и 27 април), Габрово (27 и 28 април), Плевен (28 и 29 април), Стара Загора (25, 26 и 27 април), Хасково (27 и 28 април), Бургас (2 и 3 май), Ямбол (3 и 4 май), Сливен (4 и 5 май), Пазарджик (25 април), Пловдив (27 април).
За пълноценното провеждане на кампанията, НАТФИЗ разчита на подкрепа и съдействие от всички, така че безвъзмездната консултативна помощ, да достигне и да бъде в полза на възможно най-широк кръг млади българи.
Можем ли заедно да предложим на децата си достойна алтернатива, за да останат и да се развият, като пълноценни специалисти и личности в собствената си страна?
Координати за връзка: pr.natfiz@gmail.com, 0889970059
Картини от „Mесец на село”
- Details
- Category: Актуални новини
Сценографът, композиторът, актрисите
Премиерни спектакли – 30, 31 март, 19.00, Сцена Филиал
Сценографът Венелин Шурелов
Сценографското решение изгражда пространство, което се асоциира с изоставено архитектурно съоръжение и то, подобно на мембрана, непрекъснато изхвърля или поглъща своите образи, прецежда и филтрира техните характери и взаимоотношения. Героите обитатават, но не принадлежат съвсем на това място, те като че ли носят нещо от града, от духа на забързаното урбанистично мислене и поведение. Именно в тази идилична селска среда, в която изкуството и естественото са в конфликт, се развива градската интрига.
Във визията търся ярка образност и експресия с много плътни картини, направени сякаш от големите майстори на руската живописна школа. И същевременно се долавя нещо жестоко и брутално в принципа, по който се движат различните компоненти на това съоръжение.
„Месец на село” от Тургенев е фин разказ за човешките взаимоотношения, през които любовното чувство се разминава с всички, които го изпращат или получават.
С фини нюанси и субтилна драматургична структура, текстът изисква специфично внимание и дълбока концентрация. Той не разчита на хитово въздействие, а на един внимателен и задълбочен поглед. От десетина години аз прекарвам всяка година по един месец на село, така че част от декора е свързан с мои конкретни и реални изживявания.
Композиторът Иван Шопов
Музиката в „Месец на село” изразява идеята на постановката и допринася за цялостното въздействие. Тя не е натрапчива, не е водещото начало, а хомогенно се вплита в общата атмосфера, допълвайки лиричните или агресивни моменти. С режисьора водихме дълги разговори, търсихме темите, набелязвахме отделни акценти, прослушвахме, разпределяхме и така се получи цялата звукова картина. Композирах и песен за постановката. Към музиката подходих по мой начин, необремен от никакви влияния, включително от руска музика.
Веселина Михалкова - Лизавета Богдановна
„Месец на село” е един изключително дълбок текст, който на сцената лесно може да се превърне в мелодрама. Но в прочита на Стилиян Петров, който притежава усета и чувствителността да прави подобни текстове, е спазен точният баланс. В сферата на чувствата нещата могат да бъдат много жестоки, когато опират до правенето на избор. Да, изборът е даден на човека, той е най-голямата му свобода, но и най-голямата трудност.
С „Месец на село” ние бихме искали да провокираме зрителя, да го накараме да си зададе въпроси, на които му е неудобно да си отговори. Работейки с нас по този текст, Стилиян Петров ни отключи на такива теми, които ни накараха да надникнем дълбоко в себе си, а това понякога е плашещо. Не искам да кажа, че нашето представление е тежко. Напротив, нашият „Месец на село” е едно много романтично представление в чистата му форма. Без да е сладникаво и сантиментално, то носи онази романтика, която носи самият Тургенев като човек и драматург.
Моята героиня Лизавета Богдановна е компаньонка на стожера на семейството Анна Семьоновна и учителка по пиано на малкия Коля. Една високо образована жена, която е направила своя личен избор да напусне суетата на големия град, да се отдели на село, да чуе тишината.
Има много тишина в моята героиня и това ме плени в образа й. Тя почти не говори, тя е аскет по отношение и на външността си, и на говоренето, особено на говоренето. Имаме чувството, че пропиляваме живота си в словоблудство и все по-малко се заслушваме в самите нас, в тишината, в която можем да открием себе си. Ето това е моята Лизавета. Към нея, както и към всяка роля, подходих като към лично събитие. Важно е за мен да извърва пътя към моята героиня, да се срещнем, аз да науча нещо от нея, а тя от мен. От Лизавета Богдановна аз научих много ценни неща.
Юлияна Чернева – Анна Семьоновна
Анна Семьоновна е много хубава роля. За мен е изключително удоволствие да играя в пиеса на Тургенев.
Сложна и чувствителна драматургия, „Месец на село” трябва да се прави с финес, какъвто Стилиян Петров притежава.
След „Опасни връзки” това е моята втора среща с него и определно мога да кажа, че той е един от любимите ми режисьори. Работя с него с изключителна любов и лекота.
Записа Виолета Тончева
Прочетете още:
„Mесец на село” - диктат на страстта
„МЕСЕЦ НА СЕЛО” – ПЪРВАТА РУСКА КЛАСИЧЕСКА ПИЕСА С ГЛАВЕН ЖЕНСКИ ОБРАЗ
„МЕСЕЦ НА СЕЛО” ОТ ТУРГЕНЕВ – ПРЕМИЕРА В КРАЯ НА МАРТ
Две награди „Златна маска” 2017 на Варненския драматичен театър
- Details
- Category: Актуални новини
Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” отбеляза Световния ден на театъра 27 март със суперпродукцията „Влюбеният Шекспир”: един „Многостранен спектакъл с прекрасна визия, сценография и костюми.
Много точен пример за добро, умно, мъдро и същевременно комуникативно представление, в което е намерено златното сечение”, по думите на проф. Ивайло Христов.
Преди спектакъла Юлияна Чернева, актриса трето поколение във Варненския театър, прочете Посланието за Световния ден на театъра, което през тази година бе поканена да напише френската актриса Изабел Юпер. „Не ние караме театъра да съществува, а ние съществуваме, благодарение на театъра. Театърът е много силен. Той устоява на всичко - войни, цензура, бедност. Театърът ни закриля, създава ни убежище... Вярвам, че театърът ни обича... както и ние го обичаме”, изтъква Изабел Юпер в своето Послание.
На кратката церемония във Варна Даниела Димова, директор на Театрално-музикалния продуцентски център, оповести традиционните годишни награди „Златна маска” на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Наградите, които през тази година са две, се връчват за благотворителна дейност и подкрепа на театралното изкуство.
С награда „Златна маска” се удостоява Добринка Митева, за дългогодишна благотворителна дейност и човешко съпричастие към децата на Варна в неравностойно социално и здравословно положение, за щедрите лични дарителски жестове, с които тя им подарява вълнението, заедно с всички варненски деца, и те да станат част от Детската Коледа на ДТ „Стоян Бъчваров”.
С награда „Златна маска” се отличава Венцеслав Евстатиев, изп. дир. на фирма „Ескана” АД, за дългогодишна благотворителна дейност и съпричастие към проблемите на деца и възрастни в неравностойно социално и здравословно положение, за щедрите дарителски жестове, с които фирма „Ескана” приобщава тези деца и тези наши съграждани към спектаклите на ДТ „Стоян Бъчваров”.
Да превръщаш изкуството в празник за ощетения е висока кауза, която заслужава нашето дълбоко уважение и благодарност, пише в грамотите, които придружават наградите.
На представлението за Световния ден на театъра присъстваха специално поканените ветерани на Варненския драматичен театър Грациела Бъчварова, Данаил Мишев, Георги Велчовски, Тодор Игнатов и др.
В ТЕАТЪРА ЕДИНСТВЕНОТО ЧИСЛО Е МНОЖЕСТВЕНОТО
- Details
- Category: Актуални новини
Актьорът и режисьор СТОЯН РАДЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА в интервю за списание „Homo Ludens”, издание на САБ за театрална теория и практика, брой 20, март 2017 г.
Броят на списанието бе представен на 22 март, 17.00, Гьоте Институт, София
https://www.goethe.de/ins/bg/bg/ver.cfm…
- Ако започнем от началото, там е наградата „Звезда на Варна” за първата ти главна роля на Силян в „Черна дупка” от Горан Стефановски на режисьора Стоян Камбарев. Мислил ли си, че този буквално звезден старт в театъра предначерта съдбата ти?
- Тя съдбата има пръст във всичко, но никога не съм мислил за кариерата си по този начин, както може да се досетиш (смее се). И през ум не ми е минавало подобно нещо. А „Черна дупка” наистина беше най-големият ми шанс. Един Стоян Камбарев да предпочете за тази тежка и голяма роля точно мен, толкова млад и толкова безопитен във всичко, си беше истински късмет. Представлението се игра много години и имаше страхотен успех. С всеки следващ спектакъл разбирах все повече и повече ролята и все повече си давах сметка колко малко успявам да извлека от нея. Не знам защо, но бях убеден, че не мога да я развия и тя ме комплексираше.
- Какво мислеше за това Стоян Камбарев?
- Той нищо не казваше и хората ме харесваха, но моето усещане беше друго. Благодарен съм, разбира се, за оценката на своите съграждани, още повече, че носителят на наградата „Звезда на Варна” се определяше в обществено допитване. Ролята на Силян ме направи популярен и знам, че много зрители са идвали по няколко пъти да ме гледат, но това няма нищо общо с онова, което аз изпитвах. През последните години направо не ми се искаше да играя повече Силян. Той ме потискаше, защото все повече започвах да го разбирам...
- Нещо като да израстваш заедно с ролята...
- Дано да е било така. Слава Богу, подобно нещо не ми се е случвало повече.
- Сега би ли искал да изиграеш тази роля?
- Сега не бих могъл да я изиграя, защото съм почти на 50 и ще разсъждавам от позицията на 50-годишен човек с 25-годишен театрален опит.
- А би ли режисирал пиесата?
- Не съм се замислял... Не, не бих искал да я режисирам, защото предпочитам да режисирам текстове, които зареждат с надежда и оптимизъм. Не съм чел „Черна дупка”, откакто играх главната роля в нея и не знам, ако сега я прочета, дали ще видя в нея надежда и оптимизъм. Но освен „Черна дупка” и „Майката. Васа Железнова - 1910”, които Стоян Камбарев постави във Варненския театър, има и други заглавия, в които съм играл и които никога не бих посмял да режисирам.
- Какво остави Стоян Камбарев у теб като основно разбиране за театър?
- Всичко. Това е най-значимата ми среща, без да омаловажавам нито една от другите си театрални срещи. Вече споменах, че Бог, съдбата, Мелпомена или каквото има там отгоре, са благосклонни към мен. Но Стоян Камбарев определено е най-значимата ми среща, не само защото се появи много рано, а защото като човек и творец ми даде поглед към театъра, към съждението за театър. До ден днешен, буквално практически, аз използвам неговата естетика и винаги се питам как той би подходил. Може да изглежда наивно, но аз се опитвам през негов поглед да се измъкна от затрудненията, в които попадам.
До главата ми в спалнята неизменно стоят двете книги, посветени на творчеството му - „Огледала” от Никола Вандов и Мая Праматарова и „Театърът на Стоян Камбарев. Режисура на пространството” от Кремена Димитрова. Не търся метафора или символика в това, просто обичам отвреме навреме да посягам към тези книги, да отварям където и да е и да чета.
- Името Стоян не е ли някак мистично свързано с Варненския театър, завещано от Стоян Бъчваров, продължено от Стоян Камбарев, Стоян Алексиев, Стоян Радев...
- Няма да успееш с тази провокация (смее се). Абсолютна случайност е, че родителите са ни кръстили с това име.
„Mесец на село” - диктат на страстта
- Details
- Category: Актуални новини
Великденска премиера на Варненския драматичен театър
В рамките на VII Великденски театрални седмици Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” кани на 30 и 31 март, 19.00, Сцена Филиал, на третата си премиерна постановка за 2017 година – комедията „Месец на село” от Иван Сергеевич Тургенев. Превод Майя Праматарова, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов. Участват: Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Юлияна Чернева, Цветина Петрова, Стоян Радев, Валери Вълчев, Николай Божков, Николай Кенаров, Пламен Димитров, Константин Соколов. Плакат и фотосесия Венелин Шурелов.
„Месец на село” е първата пиеса на руската класическа драматургия с главен женски образ и първата комедия, в центъра на която стои трагическа героиня. Пиесата пресъздава живота на руското дворянство чрез образите на разкъсваната от разнородни чувства Наталия Петровна, влюбения в нея Ракитин, съпруга Ислаев и майката Ана Ислаева, студента Беляев, възпитаницата Верочка, съседа Болшинцов, доктор Шпигелски, компаньонката Лизавета, немеца гувернант Шааф, слугинчето Катя.
„Персонажите в „Месец на село” престават да бъдат господари, слуги, храненици, гости, доктори, кочияши, майки, бащи, съседи или учители. Те придобиват оперативната каузалност на влюбени, ревнуващи, борещи се, плахи, обидени, уплашени, засегнати, окрилени индивидуалности. Подобна екзистенциална метаморфоза става възможна благодарение на въздесъщия диктат на страстта, обзела най-напред господарката на имението, Наталия Петровна”, пише изследователят на Тургенев Людмил Димитров.
Ето как актрисата Даниела Викторова усеща своята героиня: „Наталия Петровна – необикновена жена с обикновени желания. С точен като стрела ум и със стрела точно в сърцето. Властна природа, в която живее природа без власт.”
Наред с Наталия Петровна се откроява образът на Верочка, която актрисата Цветина Петрова възприема като: „Изключително жива, изключително своя. Момиче и жена. Подвластна и своеволна. Смела и в познатото, и в непознатото. Високо лети и дълбоко потъва”.
Прочетете още: „МЕСЕЦ НА СЕЛО” – ПЪРВАТА РУСКА КЛАСИЧЕСКА ПИЕСА С ГЛАВЕН ЖЕНСКИ ОБРАЗ
„МЕСЕЦ НА СЕЛО” ОТ ТУРГЕНЕВ – ПРЕМИЕРА В КРАЯ НА МАРТ
Международно отличие за "Едноокият цар" в Белград
- Details
- Category: Актуални новини
Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, получи наградата на XVI Международен театрален фестивал "Славия" - Белград 2017 за великолепното представяне на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във фестивала с "Едноокият цар" от Марк Креует.
Постановката, дело на режисьора Петър Денчев, сценографа Теодора Лазарова и композитора Христо Намлиев, с участието на Симеон Лютаков, Милена Кънева, Пламен Димитров, Биляна Стоева и Николай Божков, бе посрещната на 14 март с горещи аплодисменти от фестивалната публика.
Наградата, която включва статуетка на Дон Кихот и фестивална диплома, връчи директорът на фестивала Батрич Заркович. На представлението присъства българският посланик в Белград Н. Пр. г-н Радко Влайков, който поздрави варненските театрали.
След своя международен успех "Едноокият цар" ще се представи и в рамките на Софийския театрален салон, в който е селектиран за участие с номинация ИКАР 2017 за авторската музика на Христо Намлиев. Спектакълът ще се играе на 25 март в Театър София, а носителите на наградите ИКАР на САБ, както обикновено, ще станат известни на 27 март, Световния ден на театъра.
Март очевидно е добър месец за "Едноокият цар", дано му донесе и втора награда
„МЕСЕЦ НА СЕЛО” – ПЪРВАТА РУСКА КЛАСИЧЕСКА ПИЕСА С ГЛАВЕН ЖЕНСКИ ОБРАЗ
- Details
- Category: Актуални новини
Мартенска премиера на Варненския драматичен театър
30, 31 март 2017, Сцена Филиал, 19.00
Сценична версия и режисура Стилиян Петров
Сценография Венелин Шурелов
Костюми Елица Георгиева
Музика Иван Шопов
Действащи лица и изпълнители:
Наталия Петровна - Даниела Викторова
Михаил Ракитин - Стоян Радев
Верочка – Цветина Петрова
Алексей Беляев - Валери Вълчев
Игнатий Шпигелски - Николай Божков
Аркадий Ислаев - Пламен Димитров
Ана Семьоновна - Юлияна Чернева
Лизавета Богдановна - Веселина Михалкова
Катя - Гергана Арнаудова
Шааф - Константин Соколов
Афанасий Болшинцов - Николай Кенаров
Коля – Алекс Маринков
ПАРАДОКСИТЕ НА ТУРГЕНЕВ
Иван Тургенев е от писателите, които създават художествена реалност, която животът след това повтаря. Парадокс!
Персонажите му приличат по нещо на него самия – те разточително изразходват време, душа и чувства в разговори и дела, чрез които човек и природа влизат в неочаквани симетрии. За тях любовта е лакмусът за смисъла на живота, но същата тази любов води до противоречия, които правят съвместния живот невъзможен. Парадокс!
Руското имение, с устремените нагоре липови алеи и просторни поляни, е място за вдъхновение на Тургенев. В подобни имения живеят неговите чувствителни, интелигентни, сдържано-поетични персонажи. Мащабни и дръзки, те са готови да вървят докрай във важните неща, въпреки съсловни предразсъдъци и норми.
В Европа пиесите на Тургенев се играят в Театъра на Антуан в Париж, във виенския Бургтеатър, Мюнхен и Берлин. Особено популярен е в Италия сред италианските трагици. Най-често световният театър се връща към написаната през 1850 година «Месец на село».
Майя Праматарова, преводач на «Месец на село»
„МЕСЕЦ НА СЕЛО“ - НАЙ-ХУБАВАТА ПИЕСА ОТ СРЕДАТА НА XIX ВЕК
ПЪРВАТА РУСКА КЛАСИЧЕСКА ПИЕСА С ГЛАВЕН ЖЕНСКИ ОБРАЗ
„Месец на село“ е не само най-хубавата пиеса от средата на XIX век, но и най-заразителната като сценичен образец: следи от нея могат да се открият и у Островски, и у Толстой, и у Чехов.
Идиличният пейзаж на драмата и любовните конвулсии на персонажите напомнят донякъде на магическата атмосфера в Шекспировата комедия „Сън в лятна нощ“, където всичко се омесва и взривява, световете на реалното и извънредното започват да си подражават в неподозиран „естествен“ спектакъл, тласнат от „сеизмичността“ на една лятна нощ; у Тургенев – на един летен месец.
Персонажите в „Месец на село” престават да бъдат господари, слуги, храненици, гости, доктори, кочияши, майки, бащи, съседи или учители. Те придобиват оперативната каузалност на влюбени, ревнуващи, борещи се, плахи, обидени, уплашени, засегнати, окрилени индивидуалности. Подобна екзистенциална метаморфоза става възможна благодарение на въздесъщия диктат на страстта, обзела най-напред господарката на имението, Наталия Петровна.
Това е първата пиеса на руската класическа драматургия с главен женски образ. Tя е и първата комедия, в центъра на която стои трагическа героиня.
Целият сюжет е генериран и поддържан от нейната матриархална фрустрираност, драмата сугестира екзалтирано-сподавеното усещане на жена. Чувствата не подлежат на възпитание; под тяхно въздействие човек не съвпада със самия себе си.
Людмил Димитров, „Да бъдеш шут в играта на
съдбата. Руската драматургия от XIX век. Херменевтика на
канона“, София 2006
Прочете повече: „МЕСЕЦ НА СЕЛО” ОТ ТУРГЕНЕВ – ПРЕМИЕРА В КРАЯ НА МАРТ
„Mесец на село” - диктат на страстта
Винаги се надбягвам със себе си
- Details
- Category: Актуални новини
Публикация във в. "Литературен вестник", 15-21 март 2017 г., стр. 8
Художникът МИРА КАЛАНОВА за визуалните предизвикателства в изграждането на концентриран образ, модерността на Шекспир и влиянието на киното върху природата на театралното
Интервю на Виолета Тончева
На снимката Мира Каланова в костюма на Джейн Шор от "Ричард III"
„Влюбеният Шекспир” се стреми да стане подчертано хомогенен спектакъл, в който режисурата, визията и музиката се допълват по впечатляващ начин. Всъщност това не е изненадващо, доколкото партньорството в театъра между режисьора Пламен Марков, сценографа Мира Каланова и композитора Калин Николов отдавна е знак за висок артистизъм. Как работи синхронът вътре в това постановъчно трио и как се получи той при „Влюбеният Шекспир”?
Работейки дълги години вече с режисьора Пламен Марков, сме си създали модел, в който всеки от нас се ползва с голямо доверие от страна на другия и когато уточним жанра и стилистиката на спектакъла, изразните средства и характера на пространството, всеки работи в своята територия с грижа за целостта на спектакъла. За това помага много предварителната подготовка и задълбочените проучвания, които заедно правим и към които се отнасяме с много внимание.
Във „Влюбеният Шекспир“ Пламен ми се довери повече от всякога. Пространството изискваше много динамични промени и над 15 различни места на действие: от зала за балове в двореца на Kралица Елизабет I, през театрална сцена и лодка във водите на река Темза. И всичко това да се случва на сцена, която освен въртящ се кръг не разполага с друга механизация. Според мен пространството трябваше да създава оптични илюзии за дълбочина или ширина, както е в киното. Пламен ме остави да го създам без въпроси и след това, разбирайки същността и образа му го изпълни с живота на историята и героите в нея.
Това е въпрос на доверие. Той знае, че не бих създала на сцената нищо, което да е в противовес с идеите и вижданията, които той има за спектакъла. С Калин също работим така. Той гледа много репетиции, разговаряме за идеите си, за цветовете и смисъла на образите, за светлината. Той също прави това, което е важно за спектакъла като музика и звук, а не това, което е важно за него. Ние работим тихо.
Как заниманията с феномена Шекспир моделираха мисленето ти за театралното му пресъздаване в годините? Имам предвид „Юлий Цезар”, „Както ви се харесва” в НАТФИЗ, „Макбет” от Шекспир и „Магбед” от Йонеско в НТ „Иван Вазов”, за които си отличена с АСКЕЕР, „Напразни усилия в лятна нощ” по Шекспир в МГТ „Зад канала”, разбира се „Ричард III” – върховия спектакъл на Варненския театър с най-много номинации и награди ИКАР от последните години, ето сега и „Влюбеният Шекспир”, адаптация по едноименния филм, обиколил света. Създадените от теб шекспирови светове, твоята Шекспериада - колко вълнуваща е тя за теб?
Личността на Шекспир определено влияе върху работата ми. Енигмата около него, както и многото версии за това кой е той, дават възможност да гледаме на темите в пиесите му под различен ъгъл. За мен е важно кой и в какъв контекст е писал пиесата. Всяка версия дава нови възможности за прочит. Освен това, по времето на Шекспир, на сцените на английските публични театри няма декори, а костюмите на актьорите са купувани по тържищата, т.е. не са в епохата, описана от автора.
А днес обичайно интерпретираме пиесите му с пищни декори и костюми и публиката очаква зрелищни спектакли. Шекспир кани публиката да си представя средата, да използва въображението си. Затова си служи с богат описателен език. Той превръща публиката в съавтор, очаквайки от нея да съпреживява случващото се на сцената чрез представи и асоциации, чрез образи, които не са видими и веществени.
Изкуството в Европа стига до тези идеи в края на XIX век, развива ги в началото на XX век и то благодарение на психолoгията и науки като физиката и оптиката. Авангардът променя публиката, предлагайки й да мисли абстрактно, в театъра Шекспир го прави 400 години по-рано. Това са неща, които във времето ме карат да осмислям по нов за мен начин работата си по пиеси на Шекспир, независимо каква е задачата, жанра или стила на представлението, което създаваме.
Сценографията във „Влюбеният Шекспир” въвежда асоциативно в атмосферата на онзи прочут дървен театър „Глобус” чрез един обемен модул, който позволява действието да се развива на две нива, а чрез завъртането на кръга се разкриват още няколко пространства.
Незабравим остава и твоят мост в „Ричард III”, който също създава динамични пространства – веднъж във височина; втори път, когато при завъртане се появява стълбата с Ричард, седнал на първите й стъпала и Лорд Бъкингам, изправен на върха й, водещи един от най-важните диалози в пиесата; трети път, когато актьорите задвижват моста хоризонтално, откривайки нова гледна точка и т.н. Различни визии, провокирани само от един мултифункционален модул – това ли решение обобщава подхода ти към сценографията на този етап?
Вероятно. Когато има толкова много места на действие и няма сценична механизация освен кръг, декорът трябва сам да се движи. Ако разполагах с коли, подиуми и пропадала, сигурно щях да подходя различно.
Това са големи, мащабни спектакли с над 20 актьори на сцената. Костюмите са част от образа и обичайно балансирам средствата. Епохата изисква голям ресурс от много пищни, тежки костюми, на които аз държа и харесвам да правя. Те са важни и за актьорите, а аз обичам да виждам, че те са вдъхновени от костюмите. Това довежда до лаконична среда, в която търся концентриран образ. Често бюджетът на спектакъла трудно понася повече декори затова никога не проектирам нещо, което бихме могли да реализираме с компромиси.
Публиката не трябва да вижда компромисни изпълнения.
Когато работиш над дадена постановка, разсъжденията върху сценографията паралелно ли вървят с тези за костюма или може би едното предхожа и поражда другото? Как работи творческото въображение на Мира Каланова?
Нямам модел. В голяма степен паралелно, защото за режисьора сценографското решение е важно, от него зависят движенията на актьорите и пространственият еквивалент на отношенията им. В „Ричард III“ първо измислих костюмите. Те ми се струваха много вълнуващи и интерпретацията не толкова на епохата - те са съчетание на няколко епохи, а на образите в тях, не ми даваха мира.
За „Влюбеният Шекспир“ работих много по декорите и те първи бяха готови. Костюмите ми отнеха много време на концептуално ниво, имах много колебания. Като се замисля, вероятно първо работя върху тази част, която ми се струва по-голямо предизвикателство и интелектуално, и технически. А що се отнася до въображението, в работата на театралния художник, то е съчетание на информация, анализи, технически подробности, интуиция и какво ли още не. Не е разговор с Господ от първо лице.
Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г.
- Details
- Category: Актуални новини
Проф. Красимир Спасов
Чудесен спектакъл с интересна драматургия, позната от филмовия шедьовър „Влюбеният Шекспир” - един факт, който буди основателното любопитство дали театралният вариант ще издържи сравнението. Да, Варненският драматичен театър, в лицето на режисьора проф. Пламен Марков, сценографа Мира Каланова, композитора Калин Николов и актьорския състав, дава един достоен отговор, създавайки силен и убедителен спектакъл.
По начало театрите, които си позволяват спектакли с много хора, както е в случая, се броят на пръсти. Изисква се голямо режисьорско умение, което да обедини толкова голям екип и режисьорът се е справил по възможно най-добрия, бих казал дори възхитителен начин. Искрено поздравявам Варненския театър за това постижение. Той имаше нужда от една подобна постановка, която да бъде еднакво убедителна на всички нива – като драматургия, режисура, овладяване на пространството, костюми, музика и актьорски постижения.
Бих добавил, че наред с всичко изброено дотук, „Влюбеният Шекспир” е и едно крайно забавно представление. Актьорите играят с особено увлечение, това се усеща и придава допълнително качество на целия спектакъл.
Проф. Атанас Атанасов
Едно от най-добрите неща, които съм гледал през този сезон. Вълнуващо, заразително представление. Въпреки че продължава три часа, не усетих кога мина времето. Уважавам и ценя всички колеги във Варненския театър. Всички знаем кои са неговите стожери - Стоян Радев и Веселина Михалкова. Освен тях, ме впечатли Симеон Лютаков, който е от моя първи випуск в Театралната академия. Милена Кънева също изгражда много интересна роля. „Влюбеният Шекспир” може и да е представление, което се занимава с чисто театрални проблеми, но е направено много силно и вълнуващо, усещаш го със сърцето си. Дано да го видят повече хора, не само в София и Варна, а и в други градове.
Проф. Надежда Сейкова
„Влюбеният Шекспир” ми направи силно впечатление като един многопластов, добре организиран и атрактивен спектакъл. Гордея се с моя ученик Адриан Филипов, който е много узрял и се представи чудесно в ролята на Шекспир. Представлението дълбоко ме развълнува и събуди у мен асоциации за времето назад, когато аз самата откривах Шекспир. Спомних си за проф. Любомир Тенев и неговите тези за Кристофър Марлоу, върнах се към „Ромео и Жулиета” в Народния театър, когато бях асистент-режисьор на Стефан Сърчаджиев...
Постановката на Пламен Марков заслужава внимание и вярвам, че ще бъде оценена по достойнство от театралното съсловие.
Проф. Ивайло Христов
Многостранен спектакъл с прекрасна визия, сценография и костюми. Много точен пример за добро, умно, мъдро и същевременно комуникативно представление. Намерено е златното сечение. „Влюбеният Шекспир” на Варненския театър ще има успех навсякъде.
Проф. Иванка Бенчева
Прекрасно представление, създадено с висок вкус, театралност и фантазност. Прекрасна режисура, прекрасна сценография и прекрасни костюми, великолепен грим и великолепно техническо осъществяване. Марково представление, каквото няма как да не се получи, след като го прави марков майстор като Пламен Марков.
Поздравявам актьорите за пластиката и сценичното поведение. Радвам се, че сред тази голяма актьорска трупа се изявяват и моите студенти Стоян Радев, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Стефан Додуров.
Read more: Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г.
More Articles...
- „Едноокият цар" - дестинация Варна – Белград
- На 12 март 2017 г. Варненският театър навършва 96
- Варненският театър на 96
- „МЕСЕЦ НА СЕЛО” ОТ ТУРГЕНЕВ – ПРЕМИЕРА В КРАЯ НА МАРТ
- МЕГАПРОДУКЦИЯТА И ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ “ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР”
- Връщане към българските корени в театрален сезон 2016-2017 г.
- Театър за споделяне
- Отзвук от турнето на Варненския театър в София
- Номинация ИКАР 2017 за Варненския драматичен театър
- Празник на СУ „Гео Милев” във Варненския театър