„Дон Жуан...” е огънят, който Жоро Михалков запали и ни остави да горим в него
Интервю на Виолета Тончева с Мариела Станчева – Доня Анна в „Дон Жуан или Любовта към геометрията” по Макс Фриш, Салвадор Дали и др. автори, режисьор Георги Михалков
- Откакто неотдавна дойде във Варненския драматичен театър, веднага след НАТФИЗ, ти получи роли в „Урбулешка трагедия”, „Ричард III”, “Американска рулетка” и „Дон Жуан или Любовта към Геометрията”, практически във всички нови постановки. Едно доста напористо влизане в театъра...
- Нямам такова усещане. Наистина ли така изглежда началото на актьорската ми кариера във Варненския театър? Това, което мога да кажа е, че никога не съм възприемала актьорската професия като работа. Просто имам потребност да се занимавам с изкуство, вдъхновявам се за всяко ново представление и всяка роля ми носи нещо повече, открива ми нещо ново.
- От какво зависи откривателството?
- Много зависи от режисьора. При репетициите за „Дон Жуан или Любовта към геометрията” разбирах какво има предвид Жоро Михалков, още преди да се е доизказал. Мечтала съм си за такъв режисьор и за такъв процес на работа. Той с лекота извади от мен неща, които не съм подозирала, че съществуват. Спечели ме с целия си подход, но може би най-вече с това, че не задържа актьора в рамката на собствениете си представи, а само му подсказва посоката, в която той сам би могъл да развие персонажа си. Жоро знае в какви обстоятелства да те постави, как да ти даде добър старт и после да те хвърли в действие и то така, че всичко да мине през теб, да е истинско, да е взаимно. Той изгражда между себе си и за актьора едно градивно пространство за изненада, чрез което всички съучастват в случването на спектакъла. Така при „Дон Жуан...” между нас се завихри поток от енергия, получи се невероятен обмен... Със сигурност една от причините да се получи това представление е любовта, с която работим. Ние обичаме „Дон Жуан...” и искаме да го направим добре. Не от амбиция някаква, а от интерес към текста, към драматургията, към режисьора, към колегата до теб.
- Звучи обсебващо...
- Така е. Харесвам пиесата, харесвам всички образи, всяка една роля ми е любопитна. Ако можех, бих изиграла всяка една от женските и дори мъжките роли.
- Откъде тръгна твоята Доня Анна?
- Слушах максимално внимателно, особено при репетициите на маса. Исках най-напред да вникна в идеята, в трактовката на режисьора за моята героиня. След това започнах да натрупвам различни неща за нейния характер, постарах се да вникна в психиката й и така сглобявах парченце по парченце, докато пъзелът се затвори. Стана и с помощта на Влади Виолинов, който е великолепен актьор и партньор.
- Твоята героиня всъщност не успява да се разгърне докрай, авторът я поставя в пиесата не заради самата нея, а заради развитието на главния образ. Пречка или предимство е тази недовършеност?
- На ниво текст Доня Анна изглежда доста ограбена, но ние с Жоро Михалков непрекъснато я доработвахме и доразвивахме. Нейната трагедия се състои в това, че тя не успява да изговори себе си. Така си и остава недоразказана. Отхвърляйки живота без любовта на Дон Жуан, Доня Анна не се сбъдва. Всъщност тя има толкова много за казване, но не го прави, така че аз трябва да изиграя нещо, което не се в случило. С режисьор като Жоро Михалков това определено е предимство.
- Доня Анна в твоята интерпретация не изглежда обаче като жертва...
- За мен тя не е жертва. Безкрайно чиста, срещнала за пръв път любовта, тя просто отказва да живее без щастието, което вече веднъж е познала. Това е нейният избор и нейната логика. Обратно на логиката на Дон Жуан, който смята, че със смъртта си тя го проклина. Всъщност Доня Анна продължава да го обича и това е показано с нейното присъствие на сцената и след смъртта й в няколко много добре намерени режисьорски решения.
- Очевидно отдаваш голямо значение на Доня Анна в твоя репертоар.
- Много се радвам, че играя в постановката на „Дон Жуан или Любовта към геометрията” и то с този екип. Мечтала съм за такъв процес на работа на различни нива – движенческо, актьорско, интелектуално, сетивно. Всички тези нива присъстват в процеса и в представлението. Благодаря на Жоро Михалков и Ива Караманчева, които направиха всичко това възможно.
Усещането да говориш с тялото си точните думи в точната ситуация е страхотно. Телата на Дон Жуан и Доня Анна се разбират много добре и се надявам това да достигне до зрителната зала.
Както и музикалното послание с авторската песен на Веси и Иван Драголови, изпята веднъж от Веси Михалкова, веднъж от мен. Без този лайтмотив спектакълът не би бил това, което е.
- Какъв е спектакълът?
- „Дон Жуан или Любовта към геометрията” е спектакъл, който се получи в процес на експериментиране и изследване, а тези две неща – експериментът и изследването създават смисъла на театралното изкуство. Бих могла да го кажа и по друг начин: „Дон Жуан...” е огънят, който Жоро Михалков запали и ни остави да горим в него!