Три премиери преди Великден на сцените на Театрално-музикален продуцентски център Варна - отзвук от общата пресконференция

Пресконференцията на 9 април, посветена на трите премиери преди Великден в Театрално-музикален продуцентски център Варна, започна в 13.00 ч. с оперната премиера, заради назначената в 13.30 ч. репетиция на „Севилският бръснар” от Росини.

Директорката на ТМПЦ Даниела Димова обърна внимание върху копродукцията с Opera International Foundation и постановъчния екип с известни италиански творци от международната оперна сцена като диригента Стефано Сегедони, режисьора Антонио Петрис, сценографката Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Парента. Съгласно договорните взаимоотношения, на 12 април на варненска сцена ще бъде изнесена премиера с италиански солисти, последвана от турне на копродукцията в няколко европейски страни и премиера с български солисти на варненска сцена. Постановката, подчерта Даниела Димова, е собственост на ТМПЦ – Държавна опера Варна и българската страна притежава всички авторски права за нея.

Диригентът Стефано Сегедони разказа за удачния избор на камерен оркестър, който пресъздава най-добре атмосферата на епохата, към която се отнася операта. За тази копродукция е предпочетена олекотена партитура, защото в постановки от 1950-те години насам Росиниевите партитури звучат повече като Вердиеви, а италианският екип търси едно по-италианско звучене и по-интересен колорит.

2012 е Годината на Росини за режисьора Антонио Петрис, който много пъти е поставял „Севилският бръснар” и след Варна му предстои поредната постановка на това произведение в нова страна. Операта не е лесна, но екипът, събран за варненската постановка, е постигнал, според него, много добри резултати. Като нов момент пръсъства идеята за театър в театъра – Фигаро пристига в Севиля със своя комедиен театър и от началото до края режисира ситуацията както на сцената, така и в живота. Антонио Петрис отправи поздравления за партньорството с ТМПЦ Варна и творческите постижения на балерините и хористите на Държавна опера Варна. Правенето на опера, отбеляза в заключение той, би могло да се сравни с часовников механизъм, в който всички отделни винтчета трябва да функционират перфектно.

Сценографката Грета Подеста обясни, че сценографията, замислена така, че да бъде подходяща за турне, се състои от 9 подвижни елемента, които показват различни сцени от операта и по този начин се създават трите основни места на действието – площада, стаята на Розина и Кабинетът на д-р Бартоло. В търсене на универсалните послания на творбата, Севиля се загатва като топос само в отделни детайли – за нея напомнят някои светлинни ефекти, белият цвят, който е основен и др.

Хореографът Джузепе Паренте изтъкна, че за разлика от много други постановки, където на балета е отредена малка роля, във варненската постановка на „Севилският бръснар” хореографията заема достойно място. В нея, наред с много добрите балерини на Варненската опера, са въвлечени и останалите персонажи, начело с Фигаро. Преобладават елементи от Комедия дел арте, но те са част от един цялостен и хомогенен спектакъл, обобщи Джузепе Паренте.

Пресконференцията продължи с театралната премиера на „Гленгари Глен Рос” от Дейвид Мамет, която предстои на 10 април (предпремиера на 9 април). Проф. Пламен Марков се спря върху стратегията на Театралната академия да развива копродукции с драматични театри извън столицата, които да дават изява на младите артисти. Първата копродукция между Учебен театър НАТФИЗ и ТМПЦ Варна интерпретира творбата на един от най-мощните драматурзи на XX век Дейвид Мамет „Гленгари Глен Рос”, като в сценичната версия професорът обединява елементи от пиесата и сценария на филма със същото заглавие. Темата за разпада на ценностите по време на криза, представен чрез взаимоотношенията в един доскоро преуспяващ брокерски офис за недвижими имоти, продължава да е актуална и днес, подчерта професорът. В качеството си вече и на главен режисьор на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, той представи визията си за творческата политика на театъра. В репертоара ще се търсят автентични текстове и адекватни проекти, които да бъдат осъществени с кръг от режисьори, обединени от идеята за добър театър с високи естетически критерии. Няма универсална формула за успех, но е сигурно, че в търсенето на балансиран афиш мятането между крайности, между елитарно и вторично изкуство, не е добър съветник. Проф. Марков изтъкна, че не си представя своята роля като диктаторска и се надява, заедно с Художествения съвет и ръководството на ТМПЦ и Драматичния театър, компромисното да бъде избегнато, за да бъде постигнат необходимия баланс.

Темата продължи Георги Михалков, режисьорът на „Дон Жуан или Любовта към геометрията” по Макс Фриш, Жан-Батист Молиер, Салвадор Дали, Луиджи Пирандело и Жорж Юлгар, чиято премиера е на 11 април. Неговата теза е, че публиката отново влиза в театралната зала, защото търси алтернатива на киното, което не предлага нищо стойностно и уморява с повторенията. Не бива да се забравя и това, че киното се движи в друга координатна сиситема и в този смисъл не представлява истинска конкуренция за театъра.

Според Георги Михалков текстът на Макс Фриш е дълбоко интелектуален и в този смисъл безжалостен към зрителя. От друга страна той предлага и ярка класическа театралност, обединявайки фарсовото и комедийното с трагичното. Постановката също търси своята опция между интелигентния текст и ярката атрактивност и това дава надежда на режисьора, че както пиесата е уникално преживяване, в такова ще се превърне и срещата на постановката с публиката. Подобно представление се прави с много кураж, изтъкна режисьорът и благодари на директора на ТМПЦ Даниела Димова, на предишния артистичен директор на театъра Пламен Георгиев и на сегашния Веселина Михалкова, които застават зад трудния проект. В него участват по автор около 30 души, като една голяма част от ролите изпълняват възпитаници на театралните школи във Варна, лабораторната работа с които е продължила няколко месеца. Театралните школи, водени предимно от актьори на Варненския драматичен театър, Георги Михалков нарече огромен човешки потенциал и уникално богатство на Варна, каквото други български градове като Пловдив или Бургас не притежават.

Режисьорът специално благодари на Владислав Виолинов, който изпълнява главната роля в „Дон Жуан или Любовта към геометрията”. В началото Владислав Виолинов не е бил разпределен за тази роля, но след първата среща между него и режисьора, той станал безспорният фаворит. Лекотата, с която Влади изнася спектакъла, е измамна, подчерта Георги Михалков. Защото това, което се случва на сцената, изисква висока интелигентност и голяма физическа култура и Влади го поднася – бих казал - виртуозно. Той е първият солист в един великолепен ансамбъл от първи цигулки, повтори няколко пъти Георги Михалков. Музиката, изключително важна за спектакъла, е написана от Веселина и Иван Драголови, във фонограмата участват Венци Благоев, Стунджи, Жоро Металиката, Севар Налбантов от Симфоничния оркестър на Варненската опера и др. Режисьорът намери хубави думи за Петър Митев, сценографа, с когото предпочита да работи през последните години, както и за Ива Караманчева, която създава хореографията, подготвя фехтовка, бой и всичко, което съставлява сценичното движение. 30-40 % от спектакъла са сценично движение и то престава да бъде претенция за модерност, превръщайки се в неделима част от цялото. Да постигна точно такава партитура за движенчески театър е моя амбиция от години и се радвам, че до мен така плътно и докрай застава още един човек. Разбира се, след като става дума за Дон Жуан, на сцената не може да не присъства и еротичното, но то не е самоцел, а елемент от общото внушение. Всичко това се постига много трудно, но мисля, че в нашия спектакъл то съществува, заключи Георги Михалков.

В края на пресконференцията Даниела Димова пожела на добър час на трите премиери, отбелязвайки че те се случват в първото тримесечие на годината, което от финансова гледна точка винаги е най-трудното. Тя обяви, че поредните награди „Златна маска” на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” ще бъдат раздадени на 11 април, непосредствено преди премиерата на „Дон Жуан или Любовта към геометрията”.

9 април 2012 г., Виолета Тончева