Пламен Марков е българският режисьор с най-много постановки на пиеси от Дейвид Мамет
Дейвид Мамет
Пламен Марков е българският режисьор, който прави най-много постановки на пиеси от известния американски драматург, сценарист и режисьор Дейвид Мамет. Той създава сценичните версии на „Американски бизон” в ДТ „Стоян Бъчваров” Варна, „Олеана” в Младежкия театър, София и „Едмонд” в Учебния театър на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. „Гленгари Глен Рос” е четвъртата пиеса на Дейвид Мамет, която Пламен Марков сам превежда и поставя в Учебния театър на НАТФИЗ, в копродукция с Театрално-музикален продуцентски център Варна.
Българската публика познава също постановките: „Сексуални перверзии в Чикаго” - на Венцислав Асенов в ДКТ „Враца” и на Борислав Чакринов в МГТ „Зад канала”, както и „Ноември” на Слав Бакалов в Сатиричен театър „Алеко Константинов”.
Дейвид Мамет, едно от големите имена на съвременната театрална и филмова сцена, е роден в Чикаго (1947) в семейство на руски евреи. Първият му досег с театъра е още като ученик, когато припечелва като сервитьор в ресторанта към любителския театър „Second city theatre”, чиито принципи и до днес се базират върху импровизацията и риалити шоуто. Преди да се посвети на театъра и киното, се препитава като шофьор на такси, работник във фабрика, агент на недвижими имоти, моряк на търговски кораби и др. Учи в колежа Годар във Вермонт и в театралната школа Neighborhood Playhouse в Ню Йорк и още като студент написва първата си пиеса „Човекоядец”. По-късно започва да преподава в Нюйоркския университет, в драматичната школа в Йейл и постоянно води лекции в театралната компания „Атлантик”, на която е член и основател. Преподава актьорско майсторство в „Малборо колидж”, по-късно и в „Годар колидж” и става един от основателите и артистичен директор на трупата „Сейнт Никълъз къмпани” до 1975 г. Получава премията на Джоузеф Джеферсън за най-добра пиеса, написана от чикагски драматург (1975), но истинска известност му носи „Американски бизон”, за която получава наградата „Оуби” за най-добър драматург –дебютант (1976) и наградата на нюйоркските театрални критици (1977) за най-добра американска пиеса. През 1978 г. дебютира на Бродуей на сцената на „Public theatre” с новата си пиеса „Водният двигател”, която сам поставя.
През 1984 г. печели наградата „Пулицър” за „Гленгари Глен Рос”, наградата на нюйоркските театрални критици и номинация за наградата "Тони". Следват пиесите „Олеана”, „Криптограма”, „Старите съседи” и др. Със сценария на „Пощальонът звъни два пъти” Дейвид Мамет прави своя мощен дебют в киното. За сценария на „Присъдата” получава номинация за „Оскар”, сценарият за политическата сатира на Бари Левинсон „Да разлаем кучетата” също му донася номинации за „Оскар” и „Златен глобус”.
Дейвид Мамет пише по пиесата си „Гленгари Глен Рос” и сценария за филма със същото заглавие (1992). Режисьорът Джеймс Фоли подбира съзвездие от актьори - Ал Пачино, Джак Леман, Алек Болдуин, Алан Аркин, Ед Харис, Кевин Спейси, Джонатан Прайс и др., като за участието си във филма Ал Пачино спечелва номинация за “Оскар” за поддържаща роля.