Класиката в театъра - фронтално срещу бездуховността
Предизвикателството да правиш сериозен, интелектуален театър вади на сцена стойностния спектакъл „Ричард ІІІ"
Юлиян Атанасов
Има културни факти, които на фона на опростачването на нацията, на бездуховността, налегнала поколения българи в типично нашенския лабиринт, наречен преход, биха моли да бъдат определени като събития. Защото съизмерни с бутафорния, фалшив, комерсиален, циничен, нискохудожествен чалга продукт, който бълват знайни и незнайни „звезди" на шоубизнеса, тези културни факти влизат фронтално срещу бездуховността. Човъркат закърнени мозъци, предизвикват размисъл, градят ценностна система, задават много, страшно много въпроси - нещо, което обществото упорито отбягва да прави. В този смисъл в годините на прехода у нас наистина се сблъскват два свята: мисленето срещу немисленето. Надежда има, ако надделее светът на мисленето. Колкото повече подобни факти се превръщат в културни събития, толкова тази надежда е по-голяма. Е, има я тази надежда в премиерата на ДТ „Стоян Бъчваров" - Шекспировата пиеса „Ричард ІІІ". Очаквано бе салонът да е пълен. Не са изненада и бурните аплаузи. Защото, в крайна сметка, публиката видя едно много сериозно и много стойностно обръщане към класиката в театъра, с всичките й белези, съхранили през вековете формата на това изкуство.
Немалко писахме и говорихме в аванс за постановката на режисьора Пламен Марков. Знаехме, че с каквото и да се захване, професорът прави добър български театър (за последно на варненска сцена от проф. Пламен Марков гледахме „Български работи"). С „Ричард ІІІ" режисьор, акторска трупа, цялостен екип правят удар в десетката на стойностното театрално изкуство. Сигурно е, че тази постановка на варненската Драма ще намери своята публика. И ще бъде оценена по достойнство.
Първо, режисьорът е успял така да претвори на сцена Шекспировата историческа хроника, че този тежък по характер и наситен с адски много исторически събития и герои драматургичен текст да заживее свой живот, достъпен, разпознаваем, въпреки столетията времева отдалеченост на онова, което се случва. Героите на Шекспир едновременно остават верни на епохата си и в същото време заживяват в съвременността: с всевечните стремежи на индивида към властта, опиянението от нея, начините за домогването към нея, ония човешки страсти, които движат събитията на практика във всички епохи от цивилизацията. Историята на Ричард е хем достоверна, хем забавно разказана и нищо в персонажите не изглежда чуждо.
Второ, оправдаха се предварителните оценки, че в този спектакъл наистина всеки актьор от варненската трупа е намерил точния си персонаж. Централният образ в пиесата е поредният творчески успех на Стоян Радев. За него неведнъж сме казвали, че е многопластов актьор, умее някак със завидна лекота да гради запомнящи се образи, има ярък индивидуален почерк на сцената и това се чете и в образа на Ричард Глостър. Това е определено и най-трудният за изграждане персонаж в пиесата. Още повече по начина, по който го вижда режисьорът. Идеята е не да се пресъздаде Ричард злодеят, убиецът, чудовището, което с цената на всичко се стреми към престола и сее трупове по пътя си. Идеята е да се влезе в цялата сложност и разнопосочност на този характер, да се разчепка с всичките му странности - къде категорично, къде колебливо изявени, с цялата гама на чувства, които, може би малко абсурдно, но все пак бушуват в душата му, колкото и да е безсърдечен (а такъв ли е всъщност?...) Е, Стоян Радев го прави това. Успява да хване нюансите в този сложен характер, да го покаже в цялата му разнопосочност и странност, без да го заклеймява и в същото време - без да го оневинява. А за това се иска наистина да си голям...
Разбира се, колкото и Ричард да е централен персонаж и да е натоварен с най-много смисли, в пиесата има още няколко образа, сложни за изпълнение, също така противоречиви - каквато е и епохата, също така с възможност да бъдат съотнесени и към днешния ден, което всъщност с изключително тънко чувство за аналогия е прокарано не на едно и две места в сюжета. Не може да не се акцентира върху добре намерените актьорски решения на Веселина Михалкова (кралица Елизабет), Гергана Плетньова (лейди Ана), Даниела Викторова (Джейн Шор), Пламен Димитров (крал Едуард), Биляна Стоева (кралица Маргарита), Михаил Мутафов (лорд Бъкингам), Свилен Стоянов (Браканбъри), Валентин Митев (лорд Хейстингз), Пламен Георгиев (лорд Станли), Владислав Виолинов (Тиръл)...
Към това прибавяме лекото движение по сюжетната нишка, добрите сценографски решения, начина, по който е представена смъртта в пиесата, а тя е много фино естетизирана, красивите и оригинални костюми - дело на Мира Каланова, както и перфектно намерената авторска музика на Калин Николов... След всичко казано дотук не остава друго, освен да пожелаем успех на „Ричард ІІІ" на сцена, дълъг театрален живот и, разбира се, достойна оценка в наградите „Икар" 2011. Режисьор и трупа го заслужават!
В-к „Черно море”, 7 ноември 2011 г.