Не могат да избягат от кръга, който ги върти на сцената. Затворили са между стените на стандартните си стаи всичко – раждания, сватби, паранои, омрази и смърти. Героите от Крум, новата постановка на Явор Гърдев във Варненския драматичен театър, където той от известно време предпочита да работи, са хора от покрайнините, събрани по волята на съдбата „тук и сега”. Появяват се и изчезват пред очите на публиката, сякаш са в кадри от риалити шоу. Отегчени са от самите себе си, мечтите им все са някъде другаде, а бягствата им не успяват. След неуспешно скитане по света Крум се връща в родния дом и попада във въртележката на познати битови драми, цинизъм и черен хумор. Неосъществен писател, хипохондрик самотник, наивен мускулест младеж, влюбен в жена, която не го обича, майка, вкопчена в сина си, момичета, които мечтаят за мъже от чужбина: никой не живее с настоящето и е склонен да обвинява другите за своите неуспехи. Ако все пак някой успее да се измъкне от кръга, го застига озлоблението на затворената общност. Пиесата на непознатия в България, но доста игран в Европа израелски класик Ханох Левин е създадена преди 30-ина години, но прилича на огледало, поставено пред лицето на онова, което днес наричаме българско общество. Актуалността и скъсената дистанция с публиката са търсени съзнателно, няма дидактика, различните гледни точки на героите съществуват в равноправие. В екипа на Явор Гърдев са познати лица – сценографът Никола Тороманов, композиторът Калин Николов, актьорите Михаил Мутафов, Пенко Господинов, Стоян Радев, Анастасия Лютова, Веселина Михалкова и др. Резултатът е въздействащ – сблъсък с онова, което всички живеем, но малко автори успяват да превърнат в адекватни текстове и представления. Явор Гърдев ще продължи да открива Ханох Левин – още този сезон в Театър 199. Спектакълът Крум се игра в София в рамките на есенното турне на варненската трупа. Останалите две заглавия в афиша потвърдиха това, което вече не е новина – 85-годишният театър е в забележителна форма. Една от причините е доверието в млади режисьори. Авторския си спектакъл Q4 Боян Иванов определя като „имитация на живот”. Който познава предишния му варненски опит Часът, в който не знаехме нищо един за друг, ще открие развитие на идеята за театър на кратките, хлабаво свързани сцени, монолози, диалози или безмълвни жестове и танци, в които хуморът и абсурдът се раждат от самите ситуации. Сега случките се развиват ту в български, ту в немски град, провокирани са от теми като глобализацията и Европейския съюз, но това не им пречи да са забавни. Завършилият във Франкфурт режисьор работи с четирима варненски и трима германски актьори. Спектакълът се играе на немски, български и английски. Партньорството с Театрална компания goltz+silber ще отведе екипа още този месец на турне в Германия. Другото ново заглавие в афиша на трупата – Зойкина квартира от Михаил Булгаков, е в постановка на Десислава Боева. Нейният режисьорски дебют във Варна през миналия сезон заслужено й донесе наградата Икар на Съюза на артистите. Текстът на Булгаков, който не се явява често на българските сцени, е съкратен и прочетен еманципирано, с въображение; без преклонение пред автора, но с познание. В московския бордей на Зоя Денисовна Пелц, който за пред властите е шивашко ателие, през 20-те години на ХХ век се събират декласирани елементи – бивши аристократи, бохеми, манекенки. Оживяват тайнствената нощна атмосфера на непрестанен маскарад и смяна на идентичностите, онази булгаковска фантасмагоричност с иронията и абсурда й. Не би се получило без сценографията и костюмите на Елица Георгиева и осветлението на Вяра Стефанова. А трупата има още поне две нови заглавия, които заслужават внимание, други са в проект. Животът далеч от София и от изкушенията на медиите, рекламата и киното има предимство – артистите не се разсейват, могат да се концентрират върху правенето на театър. Затова в случая пътят води на изток, към Варна.