ПУБЛИКАЦИИ

заLOSTени души
от Диана ИВАНОВА
Капитал Light
08/09/2006

Отзиви от турнето на ДТ “Стоян Бъчваров” – Варна в София
Октомври 2006

45krum
КУЛТУРА, 13
Людмила ДИМОВА
На изток от София Явор Гърдев откри пиесите на Ханох Левин на варненска сцена
До премиерата на новия спектакъл на Явор Гърдев във Варна - "Крум“, вратата към него беше само леко открехната. И никой извън екипа на представлението не можеше да предположи накъде ще поеме сега режисьорът на "Бастард“, "Марат/Сад“ и "Пухения“. За него важи правилото, че трябва да тръгнеш по път, по който не те очакват. Това обяснява до известна степен и работата му през последните четири години във Варна. Гърдев доказа, че е без значение къде правиш театър, важно е как го правиш. Доказателство за правотата му са наградите, получени както за представленията край морето, така и аскеерът за "Крал Лир“. За да бъде използвано нарастващото любопитство към неговия нов проект, ДТ "Стоян Бъчваров“, Варна, реши да открие сезона именно с "Крум“.

Гърдев отново събра верния си актьорски състав на сцена Филиал, където се играе и "Пухеният“. В спектакъла участват Михаил Мутафов (Тугати), Пенко Господинов (Крум), Анастасия Лютова (Труда), Стоян Радев (Дулче). Очевидно малкото пространство продължава да харесва на режисьора. Скъсената дистанция между актьорите и публиката превръща всички в съучастници на спектакъла. А пълната зала и продадените напред представления показват, че харесването е взаимно.

Автор на пиесата "Крум“ (1975) е Ханох Левин. През последните няколко години класикът на израелския театър живee втори живот по европейските сцени. Драматургията и режисурата му се отличават с провокативност и хумор, граничещ с цинизъм. За 30-те години творчество той успява да наруши общественото спокойствие в страната си. Печели както любов, така и ненавист.

"Крум“ беше преведена на български специално заради Явор Гърдев. Новият му спектакъл е твърде различен от неговата постановка в Народния театър - "Крал Лир“. За мен е много важно да не правя поредни проекти в една и съща посока. Опитвам се да сменям типа драматургия и обикновено след епическия формат се прибирам в по-камерен, обяснява режисьорът.

Действието в "Крум“ се развива в малък квартал на малка страна, където всички се познават до болка. В спектакъла всеки има своя кадър, своя портрет, показан с няколко щрихи - ударно, звучно и силно. Странен самотник прекарва дните си в страх от болести. Иска да намери отговор на незначителен въпрос, вкопчва се в това занимание и забравя да живее. Съседът му се връща от чужбина, където е смятал да осъществи мечтите си. Отново е сам, с празен куфар и празен живот. И следват друг апартамент и друга съдба.

Пиесата проследява онази психологическа емиграция, от която боледува обществото. Опитът да обясниш собствения провал с обстоятелствата, със средата, с нещо извън себе си. С вечното търсене на щастие, което винаги е някъде другаде. Хората в този квартал приемат живота си за даденост, предопределеност, в която не можеш да се бъркаш.

"В "Крум“ се интересувам защо хората в този квартал в крайна сметка не правят това, което искат да направят. Защо искат да напуснат страната си, защо мислят, че там нещата ще потръгнат, а тук - не. Това е идеологията на комплексираните култури спрямо некомплексираните. Този феномен присъства навсякъде, но важи с пълна сила за малки страни като Израел, като България“, казва Явор Гърдев. В решеното като трагикомедия представление за синдрома на затвореното общество, което отказва да се промени, режисьорът говори за проблема модерно и адекватно. Сценографията на Никола Тороманов допълва неговата теза. Въртящата се сцена монтира в реално време отделните епизоди на действието. А публиката влиза и излиза от живота на героите, пътува с тях и се връща отново, съпроводена от музиката на Калин Николов.