До премиерата на новия спектакъл на Явор Гърдев във Варна - "Крум“, вратата към него беше само леко открехната. И никой извън екипа на представлението не можеше да предположи накъде ще поеме сега режисьорът на "Бастард“, "Марат/Сад“ и "Пухения“. За него важи правилото, че трябва да тръгнеш по път, по който не те очакват. Това обяснява до известна степен и работата му през последните четири години във Варна. Гърдев доказа, че е без значение къде правиш театър, важно е как го правиш. Доказателство за правотата му са наградите, получени както за представленията край морето, така и аскеерът за "Крал Лир“. За да бъде използвано нарастващото любопитство към неговия нов проект, ДТ "Стоян Бъчваров“, Варна, реши да открие сезона именно с "Крум“.

Гърдев отново събра верния си актьорски състав на сцена Филиал, където се играе и "Пухеният“. В спектакъла участват Михаил Мутафов (Тугати), Пенко Господинов (Крум), Анастасия Лютова (Труда), Стоян Радев (Дулче). Очевидно малкото пространство продължава да харесва на режисьора. Скъсената дистанция между актьорите и публиката превръща всички в съучастници на спектакъла. А пълната зала и продадените напред представления показват, че харесването е взаимно.

Автор на пиесата "Крум“ (1975) е Ханох Левин. През последните няколко години класикът на израелския театър живee втори живот по европейските сцени. Драматургията и режисурата му се отличават с провокативност и хумор, граничещ с цинизъм. За 30-те години творчество той успява да наруши общественото спокойствие в страната си. Печели както любов, така и ненавист.

"Крум“ беше преведена на български специално заради Явор Гърдев. Новият му спектакъл е твърде различен от неговата постановка в Народния театър - "Крал Лир“. За мен е много важно да не правя поредни проекти в една и съща посока. Опитвам се да сменям типа драматургия и обикновено след епическия формат се прибирам в по-камерен, обяснява режисьорът.

Действието в "Крум“ се развива в малък квартал на малка страна, където всички се познават до болка. В спектакъла всеки има своя кадър, своя портрет, показан с няколко щрихи - ударно, звучно и силно. Странен самотник прекарва дните си в страх от болести. Иска да намери отговор на незначителен въпрос, вкопчва се в това занимание и забравя да живее. Съседът му се връща от чужбина, където е смятал да осъществи мечтите си. Отново е сам, с празен куфар и празен живот. И следват друг апартамент и друга съдба.

Пиесата проследява онази психологическа емиграция, от която боледува обществото. Опитът да обясниш собствения провал с обстоятелствата, със средата, с нещо извън себе си. С вечното търсене на щастие, което винаги е някъде другаде. Хората в този квартал приемат живота си за даденост, предопределеност, в която не можеш да се бъркаш.

"В "Крум“ се интересувам защо хората в този квартал в крайна сметка не правят това, което искат да направят. Защо искат да напуснат страната си, защо мислят, че там нещата ще потръгнат, а тук - не. Това е идеологията на комплексираните култури спрямо некомплексираните. Този феномен присъства навсякъде, но важи с пълна сила за малки страни като Израел, като България“, казва Явор Гърдев. В решеното като трагикомедия представление за синдрома на затвореното общество, което отказва да се промени, режисьорът говори за проблема модерно и адекватно. Сценографията на Никола Тороманов допълва неговата теза. Въртящата се сцена монтира в реално време отделните епизоди на действието. А публиката влиза и излиза от живота на героите, пътува с тях и се връща отново, съпроводена от музиката на Калин Николов.